След покръстването в юдейската лъжехристиянска вяра (863г.) на българите в Дунавска България от кан Борис-Михаил, в държавата му възниква като обществена и верска съпротива особен хибрид –Худярството (Богомилството). То търси опора и подкрепа преди всичко в другите две български държави, разделени от верски противоречия - Киев и Болгар.
Истинското Христянство възприето от Дунавските Българи е Богомилството единствен наследник на проповядваната по нашите земи от Апостол Павел Чиста Христова вяра, а не насилствено наложеното с КРЪВ Юдо-Християнство на Ромеите
Основоположник на Богомилското учение, в основата на което стои вярата в Христос и християнството, е Боян Мага, по-малкият син на Симеон. Когато баща му умира, на престола сяда брат му Петър, а Бениамин-Боян отива да учи в Константинопол, където завършва Магнаурската школа.
Когато се връща в България, основава духовна школа. Богомилството се обявява против църковните догми, пищните украси, лицемерието, алчността и властолюбието на църковните служители, срастването на църковната и царската власт. То призовава към добродетелите на истинското христово учение – кротост, смирение, взаимопомощ, отказ от охолен живот, равноправие и законност, зачитане на човешкия труд и достойнство, нравствена чистота.
Голям Учител на Бялото Братство и могъщ ясновидец, Боян Магът знае добре какво очаква него и братята Богомили.Но знае също и своята мисия и как да я изпълни. След 900 г. Отново прозвучават думите на Великия учител Христос към неговите ученици: „ Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело....не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат, но бойте се от онзи, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла....”(Ев. М 10:28).
Започват кладите ... и най-страшното изобретение на тъмните сили под църковно було-Инквизицията... и Кръстоносните походи... Бясът на Варварите няма край... Но резултатът както и по времето на Кан Атила от рода Дуло и на Римската империя, е обратен: Огънят обхваща цяла Европа, разстърсвайки из основи тронове и църкви. От кладата в Цариград пронизват съзнанието думите на богомилския водач Василий Врач, претворени с перото на поета: „ Служете, мои братя, на този Идеал по-велик от него жив не е видял. Тялото умира, че то е конечно. Истината само ще живее вечно...
С огън и меч видимата част на Богомилската школо е прокудена от България. С това нашата страна си навлича една тежка карма, която после изплаща с 5-вековно робство под гнета на друговерци. Хулейки и анатемосвайки вестителите на чистото християнство, наричайки ги мръсни, долни, прости, изопачавайки думите и делата им, презвитер Козма се опитва да ги очерни в своя пасквил-„Беседа против Богомилите”.Българската църква и до днес е кармичен дълг към Българския народ поради гоненията на Богу-милите Христови последователи.
Голяма част от водачите и последователите на богомилството напускат България и намират добър прием в редица европейски страни, сковани от религиозните догми и примитивния средновековен феодализъм. Там христовото учение е превърнато в мрачен фанатизъм, жестокост и духовен мрак. От България идва ярък лъч светлина, който събужда европейските народи и запалва факлите на множество хуманистични учения, които довеждат до освобождаване на човешката личност и до реално признаване на нейната духовност.
Богомилството запалва пламъка на Хуманизма, Ренесанса, Реформацията и Великата френска революция. На Запад богомилите са известни с различни имена – бугри, катари,албигойци и др. Те създават свои школи, университети, в които преподават българската космогония, Христовото учение, мъдростта на древните народи. Универсалността на тяхната философия и високата степен на посвещение на апостолите им стават причина за бързо и широко разпространение на богомилството в Европа. Инквизицията е основана през 30-те години на ХІІІ век за борба с катарите (западните богомили) и е поверена на Доминиканския орден. Мъченията и издевателствата, на които са подложени богомилите едва ли имат аналог в "християнските църкви".
Нападките на богомилите засягали на първо място църквата като определена организация, като „общност на всички вярващи". Те твърдели, че тази църква няма нищо общо с истинската християнска „еклезия" и че се е отклонила от принципите на евангелието. Говорейки алегорично, те я назовавали с презрителното название „Ирод", тъй като и тя подобно на този жесток повелител „се опитвала да унищожи роденото у тях слово на истината". Наричали я още „Ерусалим", като твърдели при това, че в Ерусалим живеел самият Сатанаил, злият повелител на земята (космократор). Ще рече, богомилите считали, че официалната църква е изградена под негово ръководство и внушение.
Именно древните българи са донесли в Европа това съзнание, повлияно впоследствие и от скитите, и от манихейството, за противоположността на Злото и на Доброто в Природата и в душата на човека. Рудолф Щайнер говори за състояние на душата,при което човек е чувствителен към тази полярност на Злото и Доброто, и го нарича българска душевна нагласа (die bulgarische Seelenstimmung).
Приема се, че Орденът на Розенкройцерите е създаден въз основа на богомилството. Той носи името на Християн Розенкройц, който е наследник на албигойци. Заедно с четирима свои последователи Християн Розенкройц основава Ордена на Розата и Кръста и тръгва да обикаля цяла Европа, където намира последователи. Розенкройцерите са прониквали във всички области на живота и навсякъде са внасяли нови идеи, творчески импулси. Техни последователи, членове на ордена са известни личности, светли умове, носители на ново знание в Европа. Сред тях са астрономът Николай Коперник, философите Франсис Бейкън, Лайбниц, Джордано Бруно, енциклопедистът Леонардо да Винчи, физиците Робърт Флут и Уйлям Максуел, Кеплер и Нютон и много други.
През ХI-XII в. се множат сведенията за разпространението на "българската ерес" (Bulgarorum haeresis) в цяла Европа. На Запад, от Далмация до Атлантика.За европейските властници през Средновековието думата българин” бе синоним на опасна ерес, вещаеща край на тяхното царуване. Така Българският дух, потъпкан в нашата страна, запали на Запад невиждан пожар, който предизвика Хуманизма, Ренесанса, Реформацията и Великата френска революция, които оформиха основите на днешния свят. Лозунгът на тази революция “равенство, братство, свобода” е по същество наш, богомилски.
Когато в България през 10 век започва разпространяването на богомилското учение, чийто създател е един от синовете на цар Симеон, управляващата върхушка, а и сегашните “свещеници” не разпознават в него ренесансовото си бъдеще и отхвърлят учението на Съвършените, истинското християнство.
Апокрифните книги на богомилите, които ни учат как да извървим пътя към върховното си ангелско предопределение, показват как всеки може да общува директно със своя баща – Бога, без да има нужда от посредници и разкриват на всеки, че единствено вътре в човека е
скрита истинската христова сила, която ни води напред. Забележете, че с това учение България е останала в духовната история на Европа за онова време и че и сега се счита за люлка на учението на катари и албигойци.
Богомилите обаче са изгонени, ренесансът и реформацията се случват на Запад с всички последствия в момента за цялата цивилизация, а ние оставаме да се гърчим под ударите на хазари и византийци,защото изневерихме на Чистата Българска вяра.
Източници - www.bulgaria.zoka.cc
