Кан Кубрат син на Албури от рода Дуло е български владетел управлявал между 630-650 (655)година. През 630 година той основава ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, чиято столица е град Фанагория, разположена на Таманския полуостров. По негово време Велика България се е простирала от хребетите на Урал до реките Сура и Ока, и от Кама и Вятка до Самара и изворите на Дон. Тези земи са сегашните територии на Татарстан, Башкортостан, Чувашия, Самара, Мари/Черемиш, Мордвиния, Удмуртия, Нижни Новгород, както и земи в северен Кавказ: Кабардино-Българската република, Чечения, Ингушетия, Осетия и Дагестан. Кан Кубрат израснал в Константинопол, изучил се там, образовал се и приел християнството през 619 година -през същата година, когато Мохамед започнал да проповядва в Мека исляма, а застанал начело на Велика България през 632 година, когато умира Мохамед.Хронистът Йоан Никиус (VII век) свидетелства: "Кубрат, княз на хуните и племенник на Орхан, като юнуша бил кръстени възпитан в Константинопол в самите недра на християнството и израснал в императорския двор. той бил свързан с близка дружба с Ираклий (бъдещия император) и след неговата смърт, обсипан с неговата милост, оказвал признателна преданост към неговите деца и съпруга Мартина. Със силата на святото и животворящо кръщение, което бил получил, той побеждавал всички врагове и езичници".
Източници - www.bulgaria.zoka.cc
